За да се насърчи четенето, би трябвало България, по подобие на други европейски страни, да реализира програма чрез която всяко новородено да получава като подарък пакет книжки, каза в интервю Десислава Алексиева, председател на Асоциация „Българска книга“ (АБК). 

Тя разказа, че това предложение е само част от инициативата на АБК, наречена „#КаузаГРАМОТНОСТ“. От организацията се борят да се върне блясъкът на училищните библиотеки в страната и те да се превърнат отново в средища на знания, тъй като това е пътят за преодоляването на проблема с функционалната грамотност на учениците.

Алексиева коментира още, че през последните години българите все по-често посягат към родните автори. За избора на четиво, сънародниците ни разчитат най-вече на препоръките на приятелите си, както и на написаното в социалните мрежи. 

Следва пълният текст на интервюто:

Г-жо Алексиева, какво включва инициативата на асоциацията „#КаузаГРАМОТНОСТ“?

- Това е национална програма за насърчаване на четенето, подкрепа на грамотността, развитието на книгите и литературата. И най-вече за осигуряване на достъп до книгите. Това може да стане чрез различни програми - за библиотеките и читалищата, за насърчаване на четенето, раздаване на ваучери за купуване на книги. От асоциацията водим разговори с всички политически сили и за въвеждането на програма, която да даде възможност с раждането на детето, то да получава пакет подходящи книжки. След това, в предучилищната възраст, да се работи активно с родителите, да разберат защо четенето е важно, като им се осигурява по-добър достъп до книги. Библиотеките пък трябва да имат достатъчно пари, за да подобряват фондовете си и да организират събития за деца и родители.

Статистиките в момента са много тъжни, защото в по-малко от половината училища в страната има библиотеки. А тези училищни средища трябва да бъдат центрове за информираност и знания, в тях да кипи живот, да се провеждат различни срещи и събития.

Много бих искала и у нас да се въведе програмата „15 минути четене на ден“, която е реализирана във Франция. Тя се оказва изключително успешна и изисква нулева инвестиция. Идеята е в училище всички – деца, учители, служители, директорът, да четат книга по 15 минути на ден. Дългосрочните резултати във Франция от тази инициатива са много впечатляващи. В рамките на една година възможностите на децата да се концентрират са се повишили, отношенията помежду им са се подобрили, както и социалните им компетентности и академични резултати. Като погледнем реално, 15 минути са съвсем скромна инвестиция от време, те са нищо на фона на това колко стоят младите хора в училище. А се оказва, че това време за четене има силата да трансформира изцяло нещата, които се случват в учебните заведения. Включително и така важните за нас, българите, резултати от четенето с разбиране или иначе казано функционалната грамотност на децата.

Нашата кауза е да се обръща повече внимание и на възрастните хора. Много от тях са самотни, за тях няма достатъчно места, където да се срещат. Би било много хубаво да има национална програма, която да позволи библиотеките да станат такива пространства. Освен всичко друго, така нашите родители ще имат достъп и до книги. Да не коментираме, че в други европейски държави се издават специални книги с по-едър шрифт, специално заради по-възрастните.

Изобщо искаме да има грижа за хората и  #КаузаГРАМОТНОСТ не я правим за себе си, а за обществото. Искаме да се инвестира в бъдещето. Това не може да се случи без активната роля на държавата, на институциите. Въпрос на национална политика и отговорност към бъдещето.

Водите ли разговори с политици по темата? Чуват ли ви?

- И на двата въпроса отговорът е положителен. Чуват ни, но за съжаление честите избори и смени на парламенти през последните години попречиха нещата да се случват наистина. Хубавото е, че все пак има политическа воля, което означава, че рано или късно нещата ще се случат. Има първи стъпки, политици се включват в каузата, участват в похода на книгите, виждат, че тези програми, които предлагаме, са много важни за децата.

В тази връзка правим и Алеи на книгите в различни градове. Един от доказаните начини за повишаване нивата на четене е, когато книгите отидат при хората, в ежедневието им. В забързания делник не всеки ще се сети да влезе в книжарница, но когато види шатрите, ще посегне, ще отвори, ще си вземе. В асоциацията правим периодично национални представителни проучвания за българина и четенето. Последното показва, че нивата на четене на книги във Варна са по-високи в сравнение с останалата част на страната. Разбира се, това не се дължи само на Алеята, а и на друг фактори, включително на инициативността на Регионалната библиотека в града. Но и самото събитие има роля.

Казахте, че във Варна се чете повече в сравнение с останалата част на страната. Всъщност къде има най-малък интерес към книгите и какво обича да чете българинът?

- В малките населени места четенето е по-ограничено. Това важи и за хората с по-нисък икономически статус, което е разбираемо - когато трябва да избираш дали да купиш книга или хляб, изборът е ясен.

Що се отнася до това какво обича да чете българинът, отговорът, разбира се, не е еднозначен, но искам да подчертая, че през последните години наблюдаваме една много положителна тенденция. Българинът чете все повече български автори. Интересът към родната литература се повишава непрекъснато, а това показва, че писателите ни имат какво да дадат. Иначе интересът на отделните възрастови групи е насочен към различни жанрове. Най-вече се търси художествена литература, следват автобиографични книги, научна литература. Интересно за нас беше да разберем как хората избират каква книга да си купят. Оказа се, че най-сериозният, водещият фактор в това отношение са приятелите. По тяхна препоръка много хора търсят определени заглавия. На следващо място са мненията, споделени в социалните медии.

Няма как да не Ви попитам и за резултатите от матурите през тази година. Като човек, свързан пряко с литературата и словото, как ги приемате?

- Резултатите от матурите са много сериозна оценка за функционалната грамотност на учениците и за функционирането на образователната ни система. Искам да подчертая, че функционалната грамотност е свързана с достъпа да книги, тя води и до трудностите на работодателите да намират служители. Последните изследвания на PISA показват, че 47 процента от 15-годишните деца у нас са с функционална неграмотност. Това са близо половината от учениците! И ако не направим нещо сега, още днес, рискуваме бъдещето си. Трябва да сме активни, за да преобърнем негативните тенденции.

Проблем е, че у нас и нивата на учене през целия живот са най-ниските в ЕС. Това пак е свързано с четенето. За да инвестира човек в развитието си, на първо място трябва да има интерес към знанието, а той преминава през книгите.

Какво може да се направи при положение, че голям процент от родителите не четат, а в много от домовете няма нито една книга?

- Вярно е, че има пряка връзка между броя на книгите у дома и четенето и образователните резултати. Искам да Ви върна отново на програмите, които предлагаме. Вече споменах, че в други държави всяко новородено получава пакет книжки. Измислено е и как да накараме родителите да им ги четат – създават се групи, които насърчават възрастните за ранно детско четене. Между другото, точно това за мен е лична кауза – помагам за сформиране на такива групи. Защото родителите трябва да научат, че четенето е забавно, то успокоява децата и е прекрасен начин да се прекарва време заедно. Има едно изследване, което показва, че децата, на които се чете, и тези, на които не им се чете, до третата си година имат разлика от 30 000 000 чути думи. Това е натрупване на понятия, връзки в мозъка, включително свързани с говора и езиковите умения.

Според мен трябва да се работи активно в яслите, в градините. Да се изграждат центрове за ранно детско развитие в библиотеките. И сега има такива, Варненската и Пловдивската например са много активни, но те са единици. Затова е нужна национална кампания, да бъдат обучени библиотекарите как да правят такива събития и те да се случват във всяко населено място. Ние направихме пилотен проект в Смолян и имаме много положителна обратна връзка от библиотеката.  В малките градове обикновено библиотекарите са възрожденци по дух и искат да се случват различни неща, да работят.

Както всяка година, след матурите отново започнаха дебати за изучаваните в училище автори и в кой клас точно се преподават определени произведения. Според Вас това ли е големият проблем?

-  За да четат, на децата трябва да им е интересно. И да имат достъп до книги, които им харесват. А в училище всяко изучавано произведение би трябвало да се поставя в исторически контекст, да има натрупване на определено количество знания, за да бъде възприета литературата. Според мен това кога трябва да се учи дадено произведение не трябва да е обект на обществен дебат, а думата да имат специалистите, които знаят кое съдържание е адекватно за деца в определена възраст. Такива експерти трябва да бъдат включени в създаването на учебните програми и съдържание. Освен това, трябва да бъдат чути и учителите, защото те познават най-добре децата. Има и много експерти, които познават различните образователни системи и модели, така че промените би трябвало да бъдат дискутирани и с тях.

Искам да подчертая нещо обаче - промените в една образователна система дават резултати след много дълго време. Затова трябва да инвестираме в четене и грамотност сега, за да може през следващите 10-15 години да обърнем настоящите негативни тенденции.